Майчинството – майка на демографията

Една от дъвките на общественото мнение през седмицата беше плахата идея на правителството да се помисли дали не би могъл да бъде съкратен срокът на майчинството (който у нас е 2 години при под 1 година за останалите европейски страни), след като се осигурят, разбира се, достатъчно места в ясли и други детеотглеждащи институции. И блюстителите за човешки права веднага скочиха. Най-шумни, естествено, бяха трубадурите на „демократичната общност“. Най-шумни не за друго, ами защото и на последните избори пак останаха извън каруцата и по тази причина отново мразят управляващите.

Всъщност на мен ми е интересно именно това. Не колко ще е майчинството. Не разбирам много (което не значи никак!) от социална политика и не следя този сектор, поради което движенията в него са ми до известна степен безразлични. Но ми стана смешно как тези, които наричат себе си „градска десница“ скочиха да бранят социални придобивки, при наличието на много други теми, от които въпросните придобивки пряко зависят. Типично ляв подход – да се вторачваш в симптома, без да изследваш заболяването. И точно по тази причина през седмицата казах:

„Т. нар. „демократична общност“, която сама определя себе си като „десните“, стене най-горестно, когато се посегне на някоя лява мярка“.

И веднага ме налази един от флагманите на „демократичната общност“, един от най-емблематичните говорители на „десните“, казвайки:

„Майчинството не е лява мярка. За страна в подобна демографска криза стимулирането на майчинството е здрав разум“.

Отговорих, както би отговорил всеки нормален и кротък човек на мое място: „За левите хора левите мерки са здрав разум“, а пък флагманът ме обиди ad hominem и се оттегли там, откъдето беше дошъл.

А ето истинският десен поглед по въпроса. Прекомерната социална грижа унищожава качеството на работната сила. Важно е не само количеството на работната ръка, но и нейното качество, тоест нейната квалификация. Липсата на квалификация по целия индустриален свят е една от основните причини за младежката безработица. Една млада жена, откъсната от професионалната си среда, с всяка следваща година губи не само квалификация, но и елементарна адекватност. През цялото време работодателят ѝ плаща зàлудо заплата, а когато накрая тя се върне, гледа как да я уволни и да запази нейната заместничка, която тъкмо е навлязла в работата. Решението? Специализирани държавни, общински и частни форми за отглеждане на малки деца. Така майката продължава да е конкурентоспособна на пазара на труда, заедно с което се разкриват нови работни места и се създава принадена стойност в специализираните детски заведения. Това е дясната гледна точка.

Защото ако имаше, то след като майчинството у нас е повече от два пъти по-продължително от средно европейското, то и раждаемостта трябва да е повече от два пъти по-голяма, ако това е ключът за бараката, не е ли така?

Проблемите с демографията няма да се решат със социални мерки. Даже ме е срам за онези, които го мислят. Демографията не се оправя, като превърнеш майчинството в професия за малцинствата.

Както казахме, майчинството в България е две години. През първата година майката получава 90% от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, т.е. на практика цялата си заплата. През втората година обезщетението е доста по-ниско – в момента е 398.81 €, като не е увеличавано заради липсата на бюджетни закони. Има стимули за предсрочно връщане на работа, като в тези случаи майката получава 50% от заплатата си заедно с обезщетението.

Тоест една жена с определена културна предпоставеност и нагласа може да се цани някъде на работа и в края на първата година да започне да ражда. 10 деца е нещо нормално за такава жена, което пък значи 20 години майчинство. И ако половината от тези деца са момичета, техният живот може да се развие по сходен начин. И техните деца и децата на техните деца няма да облекчат социалната система, а ще я натоварят допълнително. Няма да увеличат икономическия растеж, а ще го забавят. Няма да повишат качеството на работната сила, а ще го намалят. Това ли искаме, това ли е целта на занятието?

Вижте как се очертаха два основни вида майки:

И в двата случая общата полза ми се губи, стратегическият хоризонт се мержелее в някаква аморфна мараня.

Обърнете внимание и на един друг твърде любопитен и поучителен момент. Оказва се, че в България е масова практика жените да работят, докато с в майчинство. Тоест те са готови да имат и имат деца, независимо от социалната политика.

Работещите бенефициентки са няколко вида:

Такива, които се връщат на работно си място още през първата или втората година на майчинството. През първата година те получават 50% от обезщетението си за майчинство башкъ редовната заплата, като през втората година тази част е по-малка, но са плаща и тя.

Масово жени работят, докато са в майчинство, на свободни професии, граждански договори, както участие в семейни фирми, на дистанционна работя или пък въртейки собствен бизнес.

Масово е и общински съветнички и кметици в майчинство да продължават да изпълняват публичните си функции. Управителки на фирми – също. За адвокатки и преподавателки на частни уроци да не говорим.

И как всичко това се вписва в грижата за демографията, в „здравия разум“? Някой дали си е направил труда да изчисли как се движи раждаемостта и прираста на населението при различни видове социално подпомагане на майчинството? Колко месеца, колко години е било майчинството преди няколко поколения, когато семействата са имали по десетина-петнайсет деца?… Очевидно „ключът за бараката“ е другаде.

Спрете да биете по семейството.

Спрете да толерирате сексуални девиации.

Спрете да насърчавате контрацепцията и абортите.

В либералния свят се шири една „философия“, според която човекът е пришка на лицето на земята, рак, който с метастазите си убива „майката планета“, и по този случай промиването на мозъци трябва да върви в посока, че повече деца са нежелани. За жалост, тази философия не стига до онези с наистина многото деца и с неконтролируемото размножаване, а трови умовете на нашите младежи, които още от ученическата скамейка ги образоват как да не забременяват. Вършим това и същевременно пищим, че нацията се топи и изчезва.

Вместо това трябва да се върне семейството в списъка на основните ценности. Ако не щете да има вероучение, намерете някакъв друг начин да обясните на децата, че семейството е дълг, който изисква от родителите да жертват забавленията, развлеченията и кефчетата. Обяснете им, че е тайнство и това му придава по-особен морален смисъл. Обяснете им, че децата са предобраз на безсмъртието.

Народите имат душа. Наричат я понякога „народопсихология“. Отношението към семейството и децата влияе пряко върху душата на народите. Последиците от ляволибералното отношение към децата за народи като нашия са застаряване, бедност на възрастните (сметнете един работещ колко пенсионери издържа), некачествени поколения, годни да бъдат само черноработници или обслужващ персонал, като към второто слагам и проститутките.

Резултатът – никакво уважение от страна на другите народи, а това се връща обратно и прави картината още по-безнадеждна.

Ако пък искате жената да си стои вкъщи и да си гледа децата и домакинството – нещо, което много жени сами биха избрали за себе си, – създайте общество, в което мъжете печелят достатъчно, за да издържат семействата си. Или пък ако не ви се занимава да откривате топлата вода, вижте как беше до 1944, когато се възцари класата-хегемон и жената победи в борбата си да бъде горда труженичка и да се „реализира“ наравно с мъжа в отговорността към обезпечаването на следващото поколение. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.